Орденът на тамплиерите тази година чества 10 години Велик приорат България. Преди месец рицарите и дамите се събраха на тържествен ритуал на мемориала 1300 години България на Шуменското плато. Годишнината съвпада с Продължете да четете 20180913 – В Медиите: (ТРУД) Румен Ралчев, Велик приор на Ордена на рицарите тамплиери, пред „Труд“: Обединението на християнските църкви вече е необходимост Ако те боли сърцето, когато даваш – не ставаш за тамплиер
20180530 – Рицарят Маноил Манев представи своя роман “Орденът на Оръжието”
Рицарят Маноил Манев представи своя роман “Орденът на Оръжието”, No 41 от библиотеката на Велик Приорат България, при изключителен Продължете да четете 20180530 – Рицарят Маноил Манев представи своя роман “Орденът на Оръжието”
20180429 – VIII-та Научна конференция ,,900 ГОДИНИ ОРДЕН НА РИЦАРИТЕ ТАМПЛИЕРИ”
Завърши VIII-та Научна конференция ,,900 ГОДИНИ ОРДЕН НА РИЦАРИТЕ ТАМПЛИЕРИ” проведена от Велик Приорат България в София. Изключително интересните теми, изнесени Продължете да четете 20180429 – VIII-та Научна конференция ,,900 ГОДИНИ ОРДЕН НА РИЦАРИТЕ ТАМПЛИЕРИ”
20180317 – 10-ти пореден Духовен събор
За 10-ти пореден път Велик Приорат България проведе своя Духовен събор в град Стара Загора. Домакините на Продължете да четете 20180317 – 10-ти пореден Духовен събор
20170422 – VII-а Научна конференция
На 22 април 2017 г. (събота) от 10:00 в София в голямата конферентна зала на Парк‐ хотел „Витоша“ се проведе VII‐та Продължете да четете 20170422 – VII-а Научна конференция
20160409 – VІ-та научна конференция на тема „Християнските деноминации – минало, настояще и бъдеще“.
На 09.04.2016 г. в София, Орденът на Рицарите Тамплиери на Йерусалим – Велик Приорат България проведе своята традиционна VІ-та научна конференция на тема Продължете да четете 20160409 – VІ-та научна конференция на тема „Християнските деноминации – минало, настояще и бъдеще“.
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ПРОБЛЕМИТЕ В КРИЗИСНИТЕ РАЙОНИ ПО СВЕТА
В днешната обстановка на политическа, социална и цивилизационна криза, пред която е изправен целия свят, се поражда необходимостта за консолидиране на усилията на Продължете да четете ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ПРОБЛЕМИТЕ В КРИЗИСНИТЕ РАЙОНИ ПО СВЕТА
Теми за Тамплиерството: СВЕТЪТ Е ПРЕКАЛЕНО ВЕЛИК ЗА НАС
1.Докато присъствах на заседанието на Комисията на ООН за устойчиво развитие миналата седмица, дискусията ми напомни за старите стихове:
Продължете да четете Теми за Тамплиерството: СВЕТЪТ Е ПРЕКАЛЕНО ВЕЛИК ЗА НАС
Теми за тамплиерството: КРЪСТЪТ – ВЯРА, МОГЪЩЕСТВО, ВЪЗРАЖДАНЕ И ПЪТ
КРЪСТЪТ – ВЯРА, МОГЪЩЕСТВО, ВЪЗРАЖДАНЕ И ПЪТ
Когато вечер затворя очи и се готвя да заспя – като на лента пред мен преминават всички събития от изтеклия ден. Понякога в такива подробности, които са ми се изплъзнали, не съм запомнила, че се чудя това било ли е. И точно преди да се отдам на прегръдката на съня си казвам “Така е, защото си нося кръста”.
- Така е с всеки един от нас – носим си кръста.
- Така е и когато сме на кръстопът. Не можем да заспим.
- Така е, когато душеборстваме и сме разпънати на кръст.
- Така е, когато слагаме кръст на нещо и го забравяме и го изхвърляме зад борда на душата си.
Скъпи Братя, Сестри, приятели и посетители на тази страница и вие случайно попаднали тук, водени от любопитството, нали
така е с всеки един от нас. Без да претендирам за задълбоченост на моето изследване ще нахвърлям пред вас онези символични фрази и изрази, с които сме свикнали, които са част от нашето духовно минало, част от настоящето ни и вероятно част от бъдещите изразни средства, присъщи на балканската широка душа.
Вероятно специалистите биха приложили структуралния анализ, за да докажат или отхвърлят моята теза, но за мен, като журналист е важно как се изразяваме, как общуваме, как питаме и умеем ли да слушаме.
Повечето обичайни словосъчетания от нашето ежедневие, които изразяват дълбочините на търсещата душа са според мен свързани както само две пресечени линии могат да се свържат в пространството. Образуването на кръста. Великолепието на тази фигура, много точно отразява дълбочината на вътрешния ни мир.
Наричат кръста знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от праисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури. Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър — най-мощния, всепобеждаващия. Южната страна означава южния вятър — огън и чувство. Източната страна е източният вятър, сърцето — изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта.
И така е, защото за алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън.
Преди всичко обаче — това е символът на Христос, Неговото разпятие и слава, и по този начин — символ на християнската вяра и църквата. Именно като такъв символ кръстът е получил най-голямо разпространение — в най-различни познати и непознати форми, с различен произход и различно приложение.
За нас Тамплиерите, Кръстът е Христовият кръст. Ето защо казваме “Всеки си носи кръста”. Всеки носи вярата в себе си и почита пролятата Христова кръв на кръста, за да са изкупени греховете ни.
Египтяните рисували символа на кръста, наречен анх върху амулетите си, за да удължат земния си живот. С този амулет били погребвани и били сигурни, че ги чака живот и в отвъдния свят. Вярата в силата на този символ се градяла върху представата, че именно така изглежда ключът, с който се отваря вратата на смъртта.
В по-ново време кръстът се използва от врачки и магьосници в специални магични ритуали и гадания. През 60-те години на вече отминалия век, за хипитата кръстът станал популярен символ на мир и справедливост.
И казваме ние до ден днешен “Сложи кръст. Сложих кръст.” И смисълът не е забрава или тегоба, затова да го зачертаем, зачеркнем от живота си, а тъкмо обратното. Поставяме кръст, за да затвърдим своето великодушие, за да убедим себе си и останалите, че кръстът носи справедливостта, омиротворяването, заключването на нечистите сили, прекръстването им, опрощаването на греховете.
Нали и Дракула се е боял от кръста? Единственият всеопрощаващ и закрилящ символ.
“В името на Отца, и Сина и Светия дух, Амин”.
Очертали сме четирите посоки на кръста с този израз. Възвеличаваме светата троица и чакаме опрощение. Смирено. Без значение как сключваме трите си пръста, без значение дали се прекръстваме от ляво на дясно или по православно му от дясно на ляво. Впрочем посоката от дясно на ляво, може би е потвърждение на вековното вярване на християните, че сърцето на човека е било от дясно, а онзи, който застане от дясно на Създателя е най-близо до сърцето му.
Осмислен от позициите на християнството, кръстът и прекръстването с ръка имат особена магическа сила да прогонват злите духове и демоните на болестите.
За разлика от кръга и квадрата, чиято главна идея като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът подчертава идеята за център и основно направление, произлизащо от центъра.
Какво ни говори КРЪСТЪТ? Колко видове кръстове има? Многобройни са, както и изразите, станали идиоматични за нашето ежедневие. И все свързани с кръста. Универсална фигура. Фигурата на въздигането, всеопрощението, силата и многообразието.
КРЪСТЪТ НА ГОЛГОТА
Това е така нареченият Латински кръст, известен още като кръст на “въздигане” или “снижение”. На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели — Вяра (най-високата), Надежда и Милосърдие. Това е един от най-лаконичните кръстове на олтара. Кръстът, който всички добре познаваме е този на Разпятието, наричан още Кръст на Голгота или на жертвоприношението. Той се асоциира с християнската религия, а медитацията върху него води до инициация чрез страдание, жертва и себеотрицание. Както ще се уверите, съществуват редица други форми на кръста, всяка от които притежава своите символика и значения. Така например, равнораменният кръст, познат още като “Червен кръст” на медицинските служби, посветените наричат кръст на природата – представлява силата в равновесие.
ГАМА – КРЪСТЪТ
Наречен е така заради неговата форма, близка до гръцката буква “гама”. Твърди се, че символизира Христос като “крайъгълен камък на Църквата”. Често може да се види върху облеклото на свещениците на православната църква.
ЖЕЛЕЗЕН КРЪСТ
Най-висшата военна награда в Германия е железен кръст със сребърен кант, учреден от Фридрих Вилхелм ІІІ Пруски през 1813 година по време на войната с Наполеон. По време на Втората световна война Хитлер добавя към този кръст и нацистка свастика, която официално е премахната през 1957 година. В хералдиката тази форма най-често се нарича “forme” или “pатте” (на фр. – “лапа”), заради формата си, която напомня четири лапи.
КРЪСТ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ
Той представлява пет златни кръста на сребърен фон. Като герб този кръст е взет от нормандския завоевател Годфрид Бульонски, който станал Охранител на Святата Гробница и пръв управител на Йерусалим след освобождението му от мюсюлманите в края на Първия Кръстоносен поход през 1099 година. Кръстът на кръстоносците (или йрусалимският кръст) често се използвал като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите малки — авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите посоки на света. Петте кръста заедно могат също така да символизират и раните на Христос.
МАЛТИЙСКИ КРЪСТ
Известен е също под името “осмоъгълен кръст”. Бял кръст върху черен фон е бил от самото начало емблема на военния и религиозен орден на тамплиерите, наричани още “йоанити”, които се посветили на освобождението на Святата земя от мюсюлманите по време на кръстоносните походи (1095-1272). През 1291 година вече били изгнанници. През 1310 година, те пренесли своя щаб на остров Родос, а по-късно — на остров Малта през 1529 година, откъдето идва и названието на този кръст. В наши дни малтийският кръст може да се види като знак на Санитарната бригада на Свети Йоан, а някои ордени, даващи рицарско звание, са с неговата форма. Във филателията “малтийският кръст” е първият пощенски печат, с който са подпечатвани пощенските пратки от 1840 до 1844 година.
Когато сме на кръстопът, не можем да заспим. На кръстопът означава в центъра на кръста, откъдето е лесно да поемем в четирите посоки. Към светлината и доброто, към вратата на смъртта, към огъня или могъществото. Накъдето и да поемем, когато сме на кръстопът, ние си носим кръста.
В символиката на християнския кръст, той е олицетворение на света в неговата цялост. Той се идентифицира с човешката история, пресъздава сътворението на света и притежава космически смисъл. Кръстът е един от символите на Слънчевия и Небесния огън, на соларното мъжко божество, както е и един от 4-те символни фигури – център (точка), кръг, кръст и квадрат. Знаково кръстът фокусира идеята за сакралния център, от който тръгват четирите световни посоки – изток, запад, север, юг и служи за основа на всички символи за ориентация.
Кръстът като религиозна форма и знак бил известен в праисторията на човечеството почти навсякъде по света – от древна Индия, Африка и Китай до Америка и Австралия. В християнската религия олицетворява безсмъртието и възкресението.
Култът към кръста, според изследователите, първоначално нямал нищо общо с разпятието на Иисус Христос. Вярно, че е съществувало разпъване на кръст, но то е ставало на кръст с формата на буквата Т. Християнският кръст е извънредно стар религиозен символ, известен далече преди християнската епоха, среща се в древноегипетските, критските и други древни изображения. При най-старите християнски паметници, в качеството на свещени символи, са не кръстове, а образите на риби, агънце, овчар с агънце на раменете и други. По-късно се появяват кръстовете с различни форми, но без разпятие. Изображения с разпънатия на кръста Иисус започнали да се правят между ІV и VІІІ век от н.е.
Предположенията за първоначалното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него символ на огъня, други – слънчев знак и олицетворение на плодородието. Каквито и идеи обаче да се влагат в тълкуването му, кръстът си остава един от най-разпространените символи, отразяващ висши и свещени ценности. А ние сме тези, които вдъхват живот на символите и ги насищаме със съдържание през вековете. Тази наука за символите, правилата за съставянето им и тяхното значение се нарича Хералдика. Преди векове този термин означавал правилата, по които съставяли отделните гербове – родови, на имения, на различни общности. Идва от латинската дума heraldus, която означава – глашатай.
И така до ден днешен. Глашатай на нашите душеборства е кръстът. Глашатаят на нашето колебание е кръстът. Когато вдигаме ръка да се прекръстим, кръстът е глашатай на нашата вяра. Слагаме ли кръст на нещо – признаваме гласа на съвършенството в идеалната фигура на кръста.
Кръстен ли си? Това е последният идиоматичен израз от ежедневието ни, който ви припомням. Какво е името, което ти е дадено във вярата. Не е ли еманация този израз на отпечатъка на знака, който е сложен върху всеки от нас, за да намерим себе си. Само и единствено, ако сме търсещи хора, ако умеем да слушаме, да даваме, даряваме и опрощаваме. Само, ако великодушието е в нас, за да го предадем в четирите посоки на смисъла на човешкия живот: въздух, земя, вода и огън.
Слагам равенство между знака на знаците КРЪСТА и вярата, могъществото, възраждането и пътя.
Мария Стефанова
Велик Офицер