През цялата 2014 година всички Велики Приорати от Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим (OSMTH – KTI) по подобаващ начин отбелязват трагичната смърт на 23-тия Велик Магистър на Ордена Жак дьо Моле.

Командериите от състава на Велик Приорат България провеждат свои ритуали, в които включват специална част посветена на тази разправа с първия военно-църковен Орден. Ето ви част от този ритуал.

В памет на Жак дьо Моле

200 години Тамплиерите се бият в Светите земи, Португалия и Испания и защитават с цената на живота си християнството и пътят на поклонниците до най-светите за вярата земи.

След падането на последната крепост Акр през 1291 г. резултатът е ясен- мюсюлманите завладяват окончателно Светите земи. Никой не се е бил по-благородно и по-смело от Тамплиерите. За местните латински християни в Светите земи Тамплиерите са герои. Но когато се завръщат в Европа, те споделят съдбата на много от воините в историята на света. Сега, когато отбелязваме 700 години от изгарянето на Жак дьо Моле, отбелязваме и един от най-ярките и ужасни примери на отхвърляне на “ненужния войник”. След 200 години кръвопролитни битки по искане на същата тази Европа, тя вече няма място за рицари-воини на Христа.

Четвъртък, 12 октомври 1307 година, Париж, Жак дьо Моле носи ковчега на Императрицата на Константинопол съпруга на брата на Крал Филип ІV в почетна кралска процесия, като привилегирован съюзник на Филип ІV. На следващата сутрин Жак дьо Моле вече е арестуван и измъчван заедно с оше 60 Рицари Тамплиери. Филип ІV ги обвинява в грехове, с които цели да скандализира и ужаси обществото. Разбира се Филип е измислил тези обвинения, но ги е планирал добре, а Климент V, който той е сложил на папския престол изпълнява нарежданията му. Първоначално всички Тамплиери, начело с де Моле признават обвиненията, като разчитат на църковните правила при искрено покаяние следва пълно опрощение на греховете. Дьо Моле търси среща с Папата и през август 1308 г. на изслушване пред 3-ма кардинали в Шинон се отказва, заедно с другите ръководители на Ордена от самопризнанията си. Протоколите от разпитите са публикувани в Процесът срещу Тамплиерите Тайният архив на Ватикана, издаден от издателството на Ватикана през 2007 г., с който Тамплиерите напълно са оневинени. Независимо от това след натиск на Филип Климент V се огъва и пристъпва към унищожаването на Ордена. На 22 март 1312 г. с папска була Орденът официално е разпуснат, а на 18 март 1314г. пред катедралата Нотр Дам са изправени Жак дьо Моле и още 3-ма от ръководителите на Ордена. Прочитат им присъдата на кардиналите доживотен затвор. За ужас на прелатите и удивление на събралата се тълпа зрители Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне стават и казват, че са виновни не за престъпленията, които им се приписват, а за това, че са предали Ордена, за да запазят собствения си живот. Орденът е чист и свещен, а обвиненията измислени, като самопризнанията са лъжливи”. Когато вестта за това стига до Филип, той е бесен заповядва веднага да бъдат изгорени. Същият ден се издига клада на „Острова на евреите” на р. Сена. Двамата са бавно изгорени, като отказват предложенията екзекуцията да се прекрати и понасят мъченията си със стоицизъм, който кара хората, които ги гледат да ги провъзгласят за мъченици и да събират с преклонения пепелта им като реликва. Кралският Капелан записва думите на Жак дьо Моле, който се отказва от правото да му завържат очите и казва: “Господ знае кой е сбъркал и съгрешил. Нещастие ще постигне скоро всички, които ни осъдиха без причина. Господ ще възмезди нашата смърт. Не се лъжете всички, които са срещу нас, ще страдат заради нас. Искам да ме обърнете с лице към Дева Мария, която роди нашия Господ Исус”. Искането му е изпълнено и той смело посреща смъртта без да издаде и стон.

Средновековните писатели застават начело на общественото възмущение. Данте обвинява Филип в подриване на християнската вяра. Тоскански хронист твърди, че унищожаването на Тамплиерите е една от причините за Черната чума, завладяла Европа.

На Филип му трябват 7 години докато постигне това, което иска- огромните съкровища на Тамплиерите и демонстрация на властта си да унищожи един от най-могъщите християнски Ордени. Но не остава за дълго жив да се радва на победата си умира същата година. В рамките на 14 години 1314-1328 г. умират тримата му сина и внука му. Така 14 години след смъртта на Жак дьо Моле 300-годишната династия на Капетите загива.

Смъртта на Жак дьо Моле е повече от брутална екзекуция на 72- годишен войник.Това е кулминация на цинично, политически режисирано беззаконие, организирано от безскрупулен крал и улеснено от папа-пионка, като и двамата са били много задължени на Тамплиерите. Ако Жак дьо Моле бе изучавал висшата политика той може би щеше да спаси Ордена си. Но той е бил обикновен монах и воин, който е вярвал в авторитети и субординация, разчитайки до края си, че папата ще го спаси. Той е вярвал в това като всеки войник, че като се завърне в къщи след битките, които са му заповядали да води, неговите началници ще оценят и уважат неговия принос.

18 март трябва да стане Международен ден, в който да оказваме почит и преклонение на бившите служители от въоръжените сили. Не в памет на загиналите а в памет на живите тези, които много често са отписвани, тъй като са участвали във вече минали, бивши конфликти. Лесно е да гледаш назад и да преценяваш кои конфликти са имали смисъл и кои не. Но може би на “Денят на Жак дьо Моле” можем да признаем, че войниците нямат привилегията на този избор. И трябва да има подходящо време да си спомним за това.

Нека почетем паметта и делата им!

Не нам Господи, не нам, на Твоето име дай слава…