КРЪСТЪТ – ВЯРА, МОГЪЩЕСТВО, ВЪЗРАЖДАНЕ И ПЪТ

Когато вечер затворя очи и се готвя да заспя – като на лента пред мен преминават всички събития от изтеклия ден. Понякога в такива подробности, които са ми се изплъзнали, не съм запомнила, че се чудя това било ли е. И точно преди да се отдам на прегръдката на съня си казвам “Така е, защото си нося кръста”.

• Така е с всеки един от нас – носим си кръста.
• Така е и когато сме на кръстопът. Не можем да заспим.
• Така е, когато душеборстваме и сме разпънати на кръст.
• Така е, когато слагаме кръст на нещо и го забравяме и го изхвърляме зад борда на душата си.

Скъпи Братя, Сестри, приятели и посетители на тази страница и вие случайно попаднали тук, водени от любопитството, нали
така е с всеки един от нас. Без да претендирам за задълбоченост на моето изследване ще нахвърлям пред вас онези символични фрази и изрази, с които сме свикнали, които са част от нашето духовно минало, част от настоящето ни и вероятно част от бъдещите изразни средства, присъщи на балканската широка душа.

Вероятно специалистите биха приложили структуралния анализ, за да докажат или отхвърлят моята теза, но за мен, като журналист е важно как се изразяваме, как общуваме, как питаме и умеем ли да слушаме.

Повечето обичайни словосъчетания от нашето ежедневие, които изразяват дълбочините на търсещата душа са според мен свързани както само две пресечени линии могат да се свържат в пространството. Образуването на кръста. Великолепието на тази фигура, много точно отразява дълбочината на вътрешния ни мир.

Наричат кръста знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от праисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури. Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър — най-мощния, всепобеждаващия. Южната страна означава южния вятър — огън и чувство. Източната страна е източният вятър, сърцето — изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта.

И така е, защото за алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън.

Преди всичко обаче — това е символът на Христос, Неговото разпятие и слава, и по този начин — символ на християнската вяра и църквата. Именно като такъв символ кръстът е получил най-голямо разпространение — в най-различни познати и непознати форми, с различен произход и различно приложение.

За нас Тамплиерите, Кръстът е Христовият кръст. Ето защо казваме “Всеки си носи кръста”. Всеки носи вярата в себе си и почита пролятата Христова кръв на кръста, за да са изкупени греховете ни.

Египтяните рисували символа на кръста, наречен анх върху амулетите си, за да удължат земния си живот. С този амулет били погребвани и били сигурни, че ги чака живот и в отвъдния свят. Вярата в силата на този символ се градяла върху представата, че именно така изглежда ключът, с който се отваря вратата на смъртта.

В по-ново време кръстът се използва от врачки и магьосници в специални магични ритуали и гадания. През 60-те години на вече отминалия век, за хипитата кръстът станал популярен символ на мир и справедливост.

И казваме ние до ден днешен “Сложи кръст. Сложих кръст.” И смисълът не е забрава или тегоба, затова да го зачертаем, зачеркнем от живота си, а тъкмо обратното. Поставяме кр�