Възраждането на Ордена на Тамплиерите през XX в.

Възраждането на Ордена на Тамплиерите през XX в. дължи своето съществуване на развитията в рамките на Великия Приорат на Белгия, който е основан през 1825 г. в Париж от маркиз Албер-Франсоа дьо Шастелер. Белгийският Велик Приорат не успява да избегне призраците от миналото. Той също се разцепва на Католически и Масонски Приорати. До 1890 г.

Католическият Приорат изчезва. По-голямата част от Масонския Приорат оцелява до 1930 г., когато е закрит. През 1932 г. девет предишни членове на Масонския приорат създават нов Велик Приорат на Белгия, възстановявайки католическата традиция. Този нов Приорат приема името Върховен и Военен Орден на Храма на Йерусалим. Малко след това са предприети действия за възстановяване на международния Орден, като отново се установяват отношения с различни Велики Приорати, които продължават да съществуват в Италия, Португалия и Швейцария. Образуван е Магистрален съвет, чийто регент става Теодор Ковиас. През 1934 г. той е наследен от Емил-Исаак Ванденберг, който работи усилено за съживяването на международния Орден на Тамплиерите. Гледайки на германската окупация на Белгия след 1941 г. като на заплаха за оцеляването на тамплиерите, Ванденберг временно прехвърля архивите за съхранение при португалския Велик Приор Антонио Кампело де Соуса Фонтес. Когато войната приключила, Ванденберг отправя искане архивите да бъдат върнати обратно в Белгия. Но, както се отбелязва в един белгийски документ, „граф Антонио де Соуса Фонтес не се поколебава да прибегне до една съвсем не рицарска постъпка, за да задържи чрез мошеничество архивите на Ордена в Порто”. Тогава де Соуса Фонтес се възползва от внезапната смърт на Ванденберг, за да присвои титлата регент. Отново настъпва разкол в Ордена, като някои Приорати отхвърлят водачеството на Антонио де Соуса Фонтес .

Но въпреки новото разцепление и спорове OSMTH – Суверенният Военен Орден на Рицарите от Храма на Йерусалим оцелява и се съживява през 70-те години на XX в.

През 1995 г. повечето членуващи в OSMTH тамплиери (групирани предимно във Великите Приорати на Австрия, Англия и Уелс, Италия, НАТО, Съединените щати, Финландия, Франция и Шотландия) провеждат конвент в австрийския град Залцбург и демократично, чрез гласуване, приемат резолюции за преструктуриране и модернизация на Ордена. Едно от основните решения на конвента е да бъде оттеглено доверието от Регента на Ордена, Фернандо де Соуса Фонтес, заради неговото лошо управление и неподходящото му поведение. (Онази малобройна група тамплиери, които отказват да изпълнят демократично приетите решения на конвента, сега са известни като OSMTH – Регентство.)

Основаване на съвременния Орден

По свои собствени мотиви Наполеон Бонапарт одобрява „реставрацията“ на Ордена на Храма, като дори разрешава провеждането на голяма церемония в Париж в памет на Великия Магистър Жак дьо Моле и други мъченици на тамплиерите. Вероятно Наполеон вижда в тези нео-тамплиери противовес на масоните, на които няма доверие поради техния републикански дух. До 1808 г. чрез успешен подбор Орденът създава Приорати из цялата Велика империя. Когато през 1811 г. Великият Ориент (Изток) на Франция се опитва да наложи своя контрол, Орденът обявява своята автономност и принадлежност към Римокатолическата религия. Протестанти и евреи не могат  да бъдат негови членове.

Това обещаващо начало е осуетено бързо от Фабре-Палапра. През 1813 г. избухва разкол, когато „той отказва да отстъпи поста си на Велик Магистър и ревизира Устава от 1705 г., за да оправдае обсебването на абсолютната власт над Ордена. В резултат Орденът се оказва с двама Велики Магистри, всеки въвлечен в „малка война на протести и анатеми“. Но през 1827 г. разколът е преодолян, най-вече благодарение на намесата на британския Велик Приор, сър Уилям Сидни-Смит. На Фабре-Палапра е позволено да продължи да заема поста на Велик Магистър. С възстановеното единство Орденът още веднъж процъфтява. Орденът подкрепя  Луи XVIII като конституционен монарх. Кралят на свой ред признава тамплиерите. Когато Шарл X се опитва да възстанови абсолютизма, тамплиерите подкрепят въстанието от 1830 г.

Тогава още веднъж Фабре-Палапра става източник на раздори. Той създава Иоанитската църква на първите християни, основаваща се на подправената версия на Евангелието на Св. Йоан и Левитикон – документи, „открити“ от него. Като се започне от апостол Иоан като първи епископ на Йерусалим, следва една непрекъсната поредица от Велики първосвещеници. Юг дьо Пайен е посветен в ранг Велик първосвещеник, създавайки в Ордена на тамплиерите тайна група от йоанити. Претендирайки за приемственост, Фабре-Палапра приема титлата Суверенен първосвещеник и патриарх. Когато през 1833 г. той започва да налага неговата йоанитска религия над тамплиерите, в Ордена настъпва окончателен разкол. Година по-късно сър Сидни-Смит издава манифест срещу Фабре-Палапра, като свиква Общ конвент. Тогава времето на Фабре-Палапра вече изтича. В недобро здраве, той се оттегля от активна дейност в Ордена. Възползвайки се от неговото отсъствие, тамплиерската опозиция, водена от херцога на Шоасьол и Сидни-Смит, избира Изпълнителна комисия, която възстановява католическите традиции и реформира Ордена. След смъртта на Фабре-Палапра на 5 февруари 1838 г., сър Уилям Смит е избран за регент. По-късно, когато той е избран за Велик Магистър, една фракция, известна като Тамплиерите на Палапра, отказва да го признае като върховен водач на нео-тамплиерите. Орденът още веднъж се разцепва.

След смъртта на Сидни-Смит през 1840 г. фракцията на „ортодоксалните“ тамплиери под ръководството на херцога на Шоасьол продължава съществуването си за известен период. През 1845 г. „ортодоксалните“ тамплиери изпращат принца на Шимей до Рим да искат признаване от папа Григорий XVI. След неговата смърт през 1846 г. разговорите продължават с папа Пий IX, но са прекъснати от революциите от 1848 година. Тамплиерите на Палапра продължават да издигат регенти, докато тяхното съществуване избледнява. Това е очевидно през 1863 г., когато Луи Теодор Жуж – бивш тамплиер – отговоря на писмо, в което се иска информация за френските тамплиери. Той пише: „Как може да ровите във все още пресните гробове и да събуждате телата?… Орденът на Храма е мъртъв почти от времето, когато вашите записи липсват… Орденът не успява да оцелее след 1848 г. Днес колко сме живите, които можем да принадлежим към него? Няколко!… за Франция поне, но вярвам, че още са останали в Белгия и Англия… Бих искал да отговоря на вашата молба, но мога да говоря само за миналото. Повтарям, настоящето на Ордена е вцепененост и смърт.”  (Писмо, написано на 5 декември 1863 г. до Елиз дьо Монтаняк, публикувано през 1864 г. в книгата Histoire des chevaliers Templiers (История на рицарите тамплиери).

История и цели на съвременния Орден на Тамплиерите

Орденът на Храма е християнска икуменическа организация, създадена през 1804 г. от френския лекар Фабре-Палапра с подкрепата на Наполеон Бонапарт и официално признат през 1853 г. от Наполеон III. Суверенният Военен Орден на Рицарите от Храма на Йерусалим е изграден на основата на традициите и обичаите на рицарите тамплиери. Съвременният Орден съживява древния рицарски дух, но не предявява претенции за директен произход от древния Орден на Тамплиерите, основан през 1118 г. от Юг дьо Пайен и разпуснат през 1312 г. от папа Климент V.

Фабре Палапра е типичен представител на епохата на Просвещението, с нейните хуманитарни и човеколюбиви идеали. Идеята за същността на „тамплиерите” и „тамплиерството” за него е  синоним на помощ и защита, скромност, всеотдайност и рицарско поведение. Той основава своя нов Орден на Храма на тези идеали. Затова през XIX в. Орденът подбира за свои членове изключително изявени личности и високопоставени хора, които защитават човешките права и християнските ценности. Тъй като новият Орден започва своето развитие през апогея на Романтизма, името на тамплиерите е свързвано с романтичния и мистичен свят, в който легендите за изчезналото съкровище на древния Орден, за Кивота на Завета, Свещената плащеница, Свещения Граал и легендите за Рослин, играят особено важна роля. След смъртта на Наполеон III Орденът губи своя най-силен покровител. Разтърсвано от вътрешни междуособици, които провалят всеки опит за сплотяване на международния Орден на Храма, тамплиерското движение се разслоява. Дори и днес съществуват десетина разнородни групи, които носят под някаква форма името на тамплиерите. Но действителните наследници на Ордена на Тамплиерите,  основан от Фабре-Палапра,  са онези рицари тамплиери, чиято организация се нарича Ordo Supremus Militaris Templi Hierosolymitani – OSMTH – Суверенен Военен Орден на Рицарите на Храма на Йерусалим.

OSMTH в наши дни

OSMTH – Суверенният Военен Орден на Рицарите от Храма на Йерусалим е единственият съвременен Орден на Тамплиерите, признат със специален консултативен статут от ООН и с 3 постоянни представителства към ООН в Ню Йорк, Женева и Виена. OSMTH е пълноправен член на Международното бюро за мир (Нобелова награда от 1910 г.) и участва в номинирането на кандидатите за Нобелова награда за мир. OSMTH участва и в работата на EUFRA- Агенцията за основни човешки права към Европейския Съюз.

OSMTH е интернационална организация с повече от 5000 членове християни-икуменисти от над 40 нации. Рицарите и Дамите на OSMTH са представители на различни християнски вероизповедания, а дейността им е насочена към решаване на въпросите за човешките права, политическа и религиозна свобода, и хуманитарната помощ за всички нуждаещи се по света.

Подобно на рицарите тамплиери от времената на Кръстоносните походи, съвременните рицари тамплиери работят за осъществяване на целите на Ордена, обединени в световна мрежа от високообразовани професионалисти в най-разнообразни области – дипломати, държавни служители на високи постове, висше духовенство, военни, инженери, историци, издатели, хуманитарни активисти и т.н. Членове на OSMTH са едни от най-уважаваните и доверени високопоставени длъжностни лица в техните страни, което дава възможност за добра преценка, за влиятелна подкрепа на ангажиментите към нуждаещите се в целия свят, за разпространяване на рицарските идеали за чест, почтеност, вежливост, толерантност, грижа за хората и подкрепа за икуменическата вяра в световната общност.

Сред целите на Ордена е международното развитие на контактите между различните култури и религии и световните информационни мрежи с цел изграждането на мостове на братството между нации и култури, както и индивидуална благотворителност, извършвана от хилядите анонимни Рицари и Дами.

Като християни-икуменисти членовете на OSMTH търсят също така по-добро разбиране на конфликтите и причините за тях и по този начин съдействат за бъдещото им прекратяване и за крайното постигане на мирно съвместно съществуване на всички нации.

Структурата на Ордена

OSMTH – Суверенният Военен Орден на Рицарите на Храма на Йерусалим е международна организация, структурирана в национални Велики Приорати и по-нанатък в местни Приорати и/или в Командарии. Не може да има повече от един Велик Приорат за всяка страна и отделни лица НЕ могат да бъдат просто „членове на OSMTH“, без да бъдат членове на Национален Велик Приорат или на автономен Приорат или Командария.

Съветът на Великите Приори – Великият Магистрален Съвет – е законодателният орган на OSMTH, който определя Устава, насоките, политиката и процедурите. Годишните събрания са открити за обществеността, но само Великите Приори на Великите Приорати имат право на глас. Прилага се системата „една страна – един глас“, за да се гарантира, че големите Велики Приори  няма да подчиняват по-скромните. Малките приорати извън юрисдикцията на Националния Велик Приорат (обикновено групи на Тамплиери, отскоро присъединили се към OSMTH, които все още не са достигнали минималния брой за Велик Приорат) нямат право на глас, но имат съвещателен статут.

Решенията, взети от Великия Магистрален Съвет, са валидни за целия Орден, освен ако три Велики Приорати не наложат вето. Великите Приори, както и Приорите и Командерите на местно ниво, се избират от националните си избиратели. С одобрението на същите те назначават свои адютанти за период, който не надвишава техния собствен мандат.

OSMTH има церемониален ръководител – Великият Магистър (в момента контраадмирал Джеймс Кери), който е избиран за период от осем години. Но изпълнителният ръководител на Ордена е Великият Командер, избиран за период от три години (в момента бригаден генерал Патрик Рей).

Орденът приема и високо цени форми на поведение и церемонии, основаващи се на рицарската традиция. Мъже и жени, отговарящи на изискванията, се присъединяват към Приорат или Командерия като обикновени Рицари и Дами. В Ордена мъжете и жените имат еднакви права, възможности и отговорности. Ако те се отличат по отношение на службата и заслугите, могат да бъдат повишени от националния Велик Приор до ранг офицер или командер и по-нататък до Велик Офицер и Велик Командер, носител на Велик Кръст. Някои Приорати също приемат рицари – мъже и жени, които са добронамерени и искат да подкрепят целите на Ордена, без да стават пълноправни членове, поради лични обстоятелства или защото не са християни.

Символът на Ордена е червеният кръст върху бял фон, който, разбира се, води началото си от кръста на средновековните рицари тамплиери. Отделни Велики Приорати на национално ниво могат да използват други традиционни символи, свързани с тамплиерската традиция.