Средновековен Oрден

Първите сведения за Ордена на Храма достигат до наши дни благодарение на книгата на архиепископ Гийом от Тир Historia rerum in partibus transmarinis gestarum (История на събитията в Отвъдморските земи), написана между 1169 г. (?1175) и 1184 г. (?1185). Според него Орденът е основан през 1118 г. от Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сен Омер, които се представят в двора на краля на Йерусалим Бодуен ІІ и отправят към него молба да им позволи да охраняват поклонниците по пътя им от Яфа до Йерусалим. Кралят се съгласява и им предоставя южното крило на двореца, близо до Храма Господен. Именно затова бъдещият Орден след години е наречен Орден на Храма. Първоначално в него членуват само девет рицари – Юг дьо Пайен, Годфроа дьо Сен Омер, Андре дьо Монбар, Пайен дьо Мондидие, Аршамбо дьо Сен Аман, Гондемар, Росал и Юг дьо Шампан. Те дават обет да живеят бедно като обикновени монаси, в целомъдрие и послушание.

1

През 1127 г. кралят на Йерусалим изпраща Юг дьо Пайен при папа Хонорий ІІ с молба Светият престол да започне да проповядва свикването на нов кръстоносен поход или най-малкото да призове нови християнски войни да се притекат в защита на Йерусалим. Юг дьо Пайен тръгва за Европа, носейки препоръчително писмо от Бодуен ІІ до Бернар от Клерво, в което кралят настоятелно моли абата да съдейства за изпълнението на мисията на рицаря-тамплиер.

1

На 14 януари 1128 г. в Троа, Франция, е свикан Църковен събор, на който папа Хонорий ІІ официално утвърждава Ордена на Храма и неговия Устав (Латинската версия). Рицарят Юг дьо Пайен е обявен за първи Велик Магистър на Ордена. Уставът на духовното братство на рицарите тамплиери е подготвен с участието на Бернар от Клерво въз основа на Устава и правилата на Ордена на цистерцианците.

През 1128 г. св. Бернар написва в чест на новосъздадения Орден трактата De laude novae militiae (Възхвала на новото рицарство), с който призовава рицарите с благородна кръв да се присъединят към редовете на братята тамплиери.

Великата одисея на тамплиерите продължава почти две столетия. Тяхната история, както в периода на разцвет, така и в периода на упадък, е част от златния век на феодализма, епохата на Кръстоносните походи и Църковните събори. Именно тези две влияния доминират в съществуването на духовно-рицарските Ордени. Уставът на Ордена на Храма, който е малко познат и до днес, остава един от най-достойните за внимание документи, оцелели до наши дни от този период. Уставът учи братята от Ордена да водят суров и труден живот, но, същевременно постоянно изисква от тях да се съобразяват с разумните наставления за смирение и вежливост. Пътят, начертан от Ордена, е еднакво далеч от рицарския разкош и от бедността на отшелниците. Орденът не допуска нито образуването на наемни войски, нито появата на отшелничество, а още по-малко на мистиката, а събира „мъже, добри и разсъдливи“, призвани да служат на християнските народи.

Юг дьо Пайен и неговите събратя въплъщават идеала за монах-рицар. Техните приемници създават уникален стил на поведение и живот, чиито основни черти се забелязват и до днес в оцелялото наследство на Ордена на Храма, в неговата сдържана и елегантна архитектура, във възхитителните манускрипти на тамплиерите – тези непреходни свидетелства за собствен начин на мислене и действия. Братята от Ордена на Храма не винаги са се придържали към наставленията на своя Устав и това е една от причините за тяхната гибел, но все пак съществува истинска хармония между техните цели и духа на епохата.

В началото на XIV в. всичко се променя. Сблъскват се интересите на отделните нации, настъпват съществени преобразувания в структурата на обществото. Щяха ли тамплиерите да оцелеят в този нов духовен, политически и социален климат, дори и ако не беше грубата намеса на Филип IV Хубави в тяхната съдба? Можем само да изразим нашето съмнение по този повод. Тридесет години след унищожението на тамплиерите те са забравени напълно, с изключение на народните легенди, които разказват за техните командории като за места, където бродят привидения, а през нощта се чуват зловещи гласове: „Кой ще защити Ордена на Храма?“. Много по-късно първите романтици проявяват интерес към прокълнатия Орден на Tамплиерите, но само за да го мистифицират и да извратят неговата история. Едва неотдавна изследователите на архивите и археолозите се заеха да разчетат документите и да изледват руините. Благодарение на техния труд пред нас започна да се появява истинското лице на Ордена на Храма.