История и цели на съвременния Орден на Тамплиерите

Орденът на Храма е християнска икуменическа организация, създадена през 1804 г. от френския лекар Фабре-Палапра с подкрепата на Наполеон Бонапарт и официално признат през 1853 г. от Наполеон III. Суверенният Военен Орден на Рицарите от Храма на Йерусалим е изграден на основата на традициите и обичаите на рицарите тамплиери. Съвременният Орден съживява древния рицарски дух, но не предявява претенции за директен произход от древния Орден на Тамплиерите, основан през 1118 г. от Юг дьо Пайен и разпуснат през 1312 г. от папа Климент V.

Фабре Палапра е типичен представител на епохата на Просвещението, с нейните хуманитарни и човеколюбиви идеали. Идеята за същността на „тамплиерите” и „тамплиерството” за него е  синоним на помощ и защита, скромност, всеотдайност и рицарско поведение. Той основава своя нов Орден на Храма на тези идеали. Затова през XIX в. Орденът подбира за свои членове изключително изявени личности и високопоставени хора, които защитават човешките права и християнските ценности. Тъй като новият Орден започва своето развитие през апогея на Романтизма, името на тамплиерите е свързвано с романтичния и мистичен свят, в който легендите за изчезналото съкровище на древния Орден, за Кивота на Завета, Свещената плащеница, Свещения Граал и легендите за Рослин, играят особено важна роля. След смъртта на Наполеон III Орденът губи своя най-силен покровител. Разтърсвано от вътрешни междуособици, които провалят всеки опит за сплотяване на международния Орден на Храма, тамплиерското движение се разслоява. Дори и днес съществуват десетина разнородни групи, които носят под някаква форма името на тамплиерите. Но действителните наследници на Ордена на Тамплиерите,  основан от Фабре-Палапра,  са онези рицари тамплиери, чиято организация се нарича Ordo Supremus Militaris Templi Hierosolymitani – OSMTH – Суверенен Военен Орден на Рицарите на Храма на Йерусалим.