Възраждането на Ордена на Тамплиерите през XX в.

Възраждането на Ордена на Тамплиерите през XX в. дължи своето съществуване на развитията в рамките на Великия Приорат на Белгия, който е основан през 1825 г. в Париж от маркиз Албер-Франсоа дьо Шастелер. Белгийският Велик Приорат не успява да избегне призраците от миналото. Той също се разцепва на Католически и Масонски Приорати. До 1890 г.

Католическият Приорат изчезва. По-голямата част от Масонския Приорат оцелява до 1930 г., когато е закрит. През 1932 г. девет предишни членове на Масонския приорат създават нов Велик Приорат на Белгия, възстановявайки католическата традиция. Този нов Приорат приема името Върховен и Военен Орден на Храма на Йерусалим. Малко след това са предприети действия за възстановяване на международния Орден, като отново се установяват отношения с различни Велики Приорати, които продължават да съществуват в Италия, Португалия и Швейцария. Образуван е Магистрален съвет, чийто регент става Теодор Ковиас. През 1934 г. той е наследен от Емил-Исаак Ванденберг, който работи усилено за съживяването на международния Орден на Тамплиерите. Гледайки на германската окупация на Белгия след 1941 г. като на заплаха за оцеляването на тамплиерите, Ванденберг временно прехвърля архивите за съхранение при португалския Велик Приор Антонио Кампело де Соуса Фонтес. Когато войната приключила, Ванденберг отправя искане архивите да бъдат върнати обратно в Белгия. Но, както се отбелязва в един белгийски документ, „граф Антонио де Соуса Фонтес не се поколебава да прибегне до една съвсем не рицарска постъпка, за да задържи чрез мошеничество архивите на Ордена в Порто”. Тогава де Соуса Фонтес се възползва от внезапната смърт на Ванденберг, за да присвои титлата регент. Отново настъпва разкол в Ордена, като някои Приорати отхвърлят водачеството на Антонио де Соуса Фонтес .

Но въпреки новото разцепление и спорове OSMTH – Суверенният Военен Орден на Рицарите от Храма на Йерусалим оцелява и се съживява през 70-те години на XX в.

През 1995 г. повечето членуващи в OSMTH тамплиери (групирани предимно във Великите Приорати на Австрия, Англия и Уелс, Италия, НАТО, Съединените щати, Финландия, Франция и Шотландия) провеждат конвент в австрийския град Залцбург и демократично, чрез гласуване, приемат резолюции за преструктуриране и модернизация на Ордена. Едно от основните решения на конвента е да бъде оттеглено доверието от Регента на Ордена, Фернандо де Соуса Фонтес, заради неговото лошо управление и неподходящото му поведение. (Онази малобройна група тамплиери, които отказват да изпълнят демократично приетите решения на конвента, сега са известни като OSMTH – Регентство.)