Средновековният орден

Средновековен Oрден

Първите сведения за Ордена на Храма достигат до наши дни благодарение на книгата на архиепископ Гийом от Тир Historia rerum in partibus transmarinis gestarum (История на събитията в Отвъдморските земи), написана между 1169 г. (?1175) и 1184 г. (?1185). Според него Орденът е основан през 1118 г. от Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сен Омер, които се представят в двора на краля на Йерусалим Бодуен ІІ и отправят към него молба да им позволи да охраняват поклонниците по пътя им от Яфа до Йерусалим. Кралят се съгласява и им предоставя южното крило на двореца, близо до Храма Господен. Именно затова бъдещият Орден след години е наречен Орден на Храма. Първоначално в него членуват само девет рицари – Юг дьо Пайен, Годфроа дьо Сен Омер, Андре дьо Монбар, Пайен дьо Мондидие, Аршамбо дьо Сен Аман, Гондемар, Росал и Юг дьо Шампан. Те дават обет да живеят бедно като обикновени монаси, в целомъдрие и послушание.

1

През 1127 г. кралят на Йерусалим изпраща Юг дьо Пайен при папа Хонорий ІІ с молба Светият престол да започне да проповядва свикването на нов кръстоносен поход или най-малкото да призове нови християнски войни да се притекат в защита на Йерусалим. Юг дьо Пайен тръгва за Европа, носейки препоръчително писмо от Бодуен ІІ до Бернар от Клерво, в което кралят настоятелно моли абата да съдейства за изпълнението на мисията на рицаря-тамплиер.

1

На 14 януари 1128 г. в Троа, Франция, е свикан Църковен събор, на който папа Хонорий ІІ официално утвърждава Ордена на Храма и неговия Устав (Латинската версия). Рицарят Юг дьо Пайен е обявен за първи Велик Магистър на Ордена. Уставът на духовното братство на рицарите тамплиери е подготвен с участието на Бернар от Клерво въз основа на Устава и правилата на Ордена на цистерцианците.

През 1128 г. св. Бернар написва в чест на новосъздадения Орден трактата De laude novae militiae (Възхвала на новото рицарство), с който призовава рицарите с благородна кръв да се присъединят към редовете на братята тамплиери.

Великата одисея на тамплиерите продължава почти две столетия. Тяхната история, както в периода на разцвет, така и в периода на упадък, е част от златния век на феодализма, епохата на Кръстоносните походи и Църковните събори. Именно тези две влияния доминират в съществуването на духовно-рицарските Ордени. Уставът на Ордена на Храма, който е малко познат и до днес, остава един от най-достойните за внимание документи, оцелели до наши дни от този период. Уставът учи братята от Ордена да водят суров и труден живот, но, същевременно постоянно изисква от тях да се съобразяват с разумните наставления за смирение и вежливост. Пътят, начертан от Ордена, е еднакво далеч от рицарския разкош и от бедността на отшелниците. Орденът не допуска нито образуването на наемни войски, нито появата на отшелничество, а още по-малко на мистиката, а събира „мъже, добри и разсъдливи“, призвани да служат на християнските народи.

Юг дьо Пайен и неговите събратя въплъщават идеала за монах-рицар. Техните приемници създават уникален стил на поведение и живот, чиито основни черти се забелязват и до днес в оцелялото наследство на Ордена на Храма, в неговата сдържана и елегантна архитектура, във възхитителните манускрипти на тамплиерите – тези непреходни свидетелства за собствен начин на мислене и действия. Братята от Ордена на Храма не винаги са се придържали към наставленията на своя Устав и това е една от причините за тяхната гибел, но все пак съществува истинска хармония между техните цели и духа на епохата.

В началото на XIV в. всичко се променя. Сблъскват се интересите на отделните нации, настъпват съществени преобразувания в структурата на обществото. Щяха ли тамплиерите да оцелеят в този нов духовен, политически и социален климат, дори и ако не беше грубата намеса на Филип IV Хубави в тяхната съдба? Можем само да изразим нашето съмнение по този повод. Тридесет години след унищожението на тамплиерите те са забравени напълно, с изключение на народните легенди, които разказват за техните командории като за места, където бродят привидения, а през нощта се чуват зловещи гласове: „Кой ще защити Ордена на Храма?“. Много по-късно първите романтици проявяват интерес към прокълнатия Орден на Tамплиерите, но само за да го мистифицират и да извратят неговата история. Едва неотдавна изследователите на архивите и археолозите се заеха да разчетат документите и да изледват руините. Благодарение на техния труд пред нас започна да се появява истинското лице на Ордена на Храма.

Документи на Ордена на Храма

Първите сведения за Ордена на Храма достигат до наши дни благодарение на книгата на архиепископ Гийом от Тир „Historia rerum in partibus“ transmarinis gestarum (История на събитията в Отвъдморските земи), написана между 1169 г. (1175) и 1184 г.

Откъс от книгата LIBER ORDO TEMPLARIS – Гийом от Тир

Откъс от книгата LIBER ORDO TEMPLARIS – БУЛАТА OMNE DATUM OPTIMUM

Откъс от книгата LIBER ORDO TEMPLARIS – Historia orientalis (История на Изтока)

Откъс от книгата LIBER ORDO TEMPLARIS – ЛАТИНСКИЯТ УСТАВ НА ОРДЕНА НА ХРАМА

Откъс от книгата LIBER ORDO TEMPLARIS – DE LAUDE NOVAE MILITIAE

Великите Магистри на Ордена на Храма

Скоро Орденът на Храма вече разполага с добре подготвена, много смела и, което е най-забележителното за онези времена, невероятно дисциплинирана армия. „Новото рицарство“ влиза от сражение в сражение, без да щади кръвта си и да изменя на своята „повеля“ – рицарите тамплиери никога да не се отказват от битка.

1

ВЕЛИКИ МАГИСТРИ НА
ОРДЕНА НА ХРАМА

1119–1136 г. Юг дьо Пайен
1136–1147 г. Робер дьо Краон
1149–1151 г. Еврар дьо Бар
1151–1153 г. Бернар дьо Трамле
1154–1156 г. Андре дьо Монбар
1156–1169 г. Бертран дьо Бланшфор
1169–1170 г. Филип дьо Мили
1170–1180 г. Йод дьо Сен Аман
1180–1184 г. Арно дьо Торож
1184–1189 г. Жерар дьо Ридфор
1189–1193 г. Робер дьо Сабле
1193–1200 г. Жилбер Орал
1201–1209 г. Филип дьо Плеси
1210–1218 г. Гийом дьо Шартр
1218–1232 г. Пиер дьо Монтегю
1232–1244 (1247?) г. Арман дьо Перигор
1244–1247 г. Ришар дьо Бюр
1247–1250 г. Гийом дьо Сонак
1250–1252 (1257?) г. Рено дьо Вишие
1252 (1257?)–1273 г. Тома Беро
1273–1291 г. Гийом дьо Божьо
1291–1292 г. Тибо Годен
1292–1314 г. Жак дьо Моле

ornament_2_red_fmt

Хронология на събитията от историята на Ордена на Храма

От 1119 г. до 1291 г., когато след падането на Йерусалимското кралство християните завинаги загубват Светите земи, се сменят двадесет и един Велики магистри на Ордена на тамплиерите. Техният живот и дела са всъщност израз на върховете и паденията в историята на самия Орден.

март 1095 г. Събор в Пиаченца
юли – септември 1095 г. Папа Урбан II извършва пътуване из Европа, за да проповядва кръстоносната идея.
27 ноември 1095 г. Провъзгласяване на Първия кръстоносен поход на Събора в Клермон.
декември – юли 1096 г. Гонения на евреите в Европа.
1096 – 1102 г. Първи кръстоносен поход.
1096 г. Папа Урбан II сравнява Реконкистата в Испания с кръстоносния поход.
1097 г. Пристигане на втората вълна от кръстоносни войски в Константинопол.
1 юли 1097 г. Битка при Дорилея.
21 октомври – 3 юли 1098 г. Обсада на Антиохия.
10 март 1098 г. Бодуен дьо Буйон превзема Едеса.
28 юни 1098 г. Битка при Антиохия.
15 юли 1099 г. Иерусалим пада под властта на кръстоносците.
22 юли 1099 г. Годфроа дьо Буйон става първия владетел на Иерусалимското кралство.
август – септември 1101 г. Последната част от кръстоносците от Първия поход са разбити в Мала Азия.
1107 – 1108 г. Кръстоносен поход на Боемон I, херцог на Таренто.
септември 1108 г. Боемон се предава на византийците.
12 юли 1109 г. Завладяването на Триполи.
1113 г. Първата папска була, отнасяща се до Ордена на хоспиталиерите.
1114 г. Каталански поход срещу арабите.
1118 г. Папа Гелазий II обявява кръстоносен поход срещу маврите в Испания.
19 декември 1118 г. Сарагоса е превзета от християните.
27 декември 1118 г. Основаване на Ордена на тамплиерите.
27 юни 1119 г. Битката при Кървавото поле.
1120 – 1125 г. Папа Калист II води кръстоносен поход срещу маврите в Испания и неверниците в Светите Земи.
март 1120 г. На Ордена е дарен Ле Фонтенот, Дижон, което става тяхна командория.
март-април 1123 г. Указ за кръстоносен поход по време на Латеранския събор.
7 юли 1124 г. Кръстоносците превземат Тир.
1125 – 1126 г. Поход на Алфонсо I, крал на Арагон в Андалусия.
1128 – 1129 г. Към кръстоносния поход се присъединява Юг дьо Пайен.
януари 1129 г. Признаване на Ордена на тамплиерите по време на Събора в Троа.
ноември 1129 г. Кръстоносците атакуват Дамаск.
май 1135 г. Събор в Пиза. Предлагат се индулгенции на онези, които грабнат оръжието и се сражават срещу анти-папата и сицилийските нормани.
1139 -–1140 г. Кръстоносен поход на Изток.
24 декември 1145 г. Едеса пада в ръцете на мюсюлманите.
1 декември 1145 г. Папа Евгений III провъзгласява Втория кръстоносен поход чрез булата си Quantum praedecessores.
1146-1147 г. Св. Бернар от Клерво проповядва кръстоносната идея.
1146 г. Гонения на евреи в земите около р. Рейн.
1147 -–1149 г. Втори кръстоносен поход.
13 април 1147 г. Папа Евгений III проповядва идеята за кръстоносни походи в Испания и зад североизточната граница на Свещената Римска империя.
24 октомври 1147 г. Християните завладяват Лисабон.
24 – 28 юли 1148 г. Кръстоносците снемат обсадата над Дамаск.
15 юли 1149 г. Освещаване на новата църква „Гроб Господен.
1153 г. Кръстоносен поход в Испания.
25 април 1154 г. Нур ад Дин превзема Дамаск.
1157 – 1184 г. Редица папски призиви за нов кръстоносен поход, завършили с изпращането на няколко малки експедиции на Изток.
1157 -–1158 г. Кръстоносен поход в Испания.
1158 г. Основаване на Ордена на Калатрава.
1163 – 1169 г. Поход на иерусалимски владетел Амори срещу Египет.
1169 г. Завършване на строежа на църквата „“Рождество Христово““ в Иерусалим. В осигуряването на средства за строежа участват византийският император Мануил I Комнин, иерусалимският крал Амори I и витлеем-ският епископ Ралф.
23 март 1169 г. Салах ад Дин става владетел на Египет.
1170 г. Основаване на Ордена Сантяго.
1171 г. Кръстоносен поход в балтийските земи.
10 септември 1172 г. Салах ад Дин слага началото на управление на Абасидския халифат в Египет.
ок. 1173 г. Основаване на Ордена на Монтегаудо.
15 май 1174 г. Умира Нур ад Дин.
28 октомври 1174 г. Салах ад Дин поема контрол върху Дамаск.
1175 г. Кръстоносен поход в Испания.
ок. 1176 г. Основаването на Ордена на Авис (орден Евора) и ордена на Алкантара (ордена на Сан Хулиан дел Пейреро).
1177 г. Филип дьо Фландр поема кръста и се отправя на Изток.
11 юни 1183 г. Алепо се предава във властта на Салах ад Дин.
3 март 1186 г. Мосул пада пред армията на Салах ад Дин.
4 юли 1187 г. Битка при Хатин.
2 октомври 1187 г. Салах ад Дин превзема Иерусалим.
29 октомври 1187 г. Папа Евгений VIII дава началото на Третия кръстоносен поход чрез булата си Audita tremendi.
януари 1188 г. Налагане на Саладиновия десятък в Англия.
1189 -–1192 г. Трети кръстоносен поход.
3 септември 1189 г. Кръстоносците превземат град Селвес в Португалия.
10 юни 1190 г. Императорът на Свещената Римска империя Фридрих I се удавя в река в Киликия.
юни 1190 г. Ричард I Лъвското Сърце поема контрола върху Кипър.
12 юли 1191 г. Акра капитулира пред кръстоносните армии на кралете на Франция и Англия.
7 септември Битка при Арсуф.
2 септември 1192 г. Подписването на мирен договор в Яфа.
1193 -–1230 г. Кръстоносни походи в Ливония.
1193 г. Кръстоносен поход в Испания.
1197 -–1198 г. „Германски“ кръстоносен поход в Светите Земи.
1197 г. Кръстоносен поход в Испания.
1198 г. Основаване на Тевтонския орден.
август 1198 г. Папа Инокентий III дава началото на Четвъртия кръстоносен поход.
декември 1199 г. Църквата облага с данъци за издръжката на кръстоносните армии.
ок. 1200 г. Основаване на Ордена на Сан Хорхе де Алфама.
1202 г. Основаване на Ордена на меченосците.
1202–- 1204 г. Четвърти кръстоносен поход.
24 ноември 1202 г. Кръстоносците превземат Зара.
12 – 15 април 1204 г. Константинопол пада в ръцете на кръстоносците.
9 май 1204 г. Бодуен дьо Фландр е избран за император на новото латинско кралство.
1204–- 1205 г. Кръстоносците завладяват Пелопонес.
1206 г. Датчаните се отправят на поход срещу Осел.
14 януари 1208 г. Убит е папският легат Петер от Кастелно в Лангедок.
14 януари 1208 г. Провъзгласяване на Албигойския поход.
1209–- 1229 г. Албигойски поход.
22 юли 1209 г. Превземането на Безие.
1212 г. „Детският“ кръстоносен поход.
1212 г. Кръстоносен поход в Испания.
17 юли 1212 г. Битка при Лас Навас де Толоса.
април 1213 г. Папа Инокентий III провъзгласява Петия кръстоносен поход. Кръстоносните походи в Испания и Албигойският поход са изоставени в полза на поход към Светите Земи.
12 септември 1213 г. Битка при Мурет.
1215 г. Основаване на Доминиканския орден в Тулуза.
14 декември 1215 г. На Четвъртия Латерански събор е приета конституцията Ad liberandam, даваща право на Църквата да облага редовно с данъци за кръстоносните походи.
28 октомври 1216 г. Английският крал Хенри III се сражава срещу бунтовници.
1217 -–1229 г. Пети кръстоносен поход.
27 май 1218 г.
5 ноември 1219 г. Обсада на Дамиета.
1219 г. Датчаните се отправят на поход срещу Естония.
30 август 1221 г. Кръстоносците са разбити в битката при Ал-Мансура в Египет.
1226 г. Подновен е Албигойският поход.
1227 г. Гонения на еретици в Босна.
1228 -–1229 г. Фридрих II се отправя към Светите Земи.
1228–- 1233 г. Гражданска война в Кипър.
18 февруари 1229 г. Иерусалим е върнат на християните по силата на мирен договор.
12 април 1229 г. Мирният договор в Париж слага край на Албигойския поход.
1229 г. Тевтонският орден започва завоюването си на Прусия.
1229–- 1253 г. Кръстоносен поход в Испания.
1229–- 1231 г. Поход на Яков I, крал на Арагон срещу Майорка.
1231 г. Поход на Жан дьо Бриен в помощ на Константинопол.
1231 г. Поход на Фердинанд III, крал на Кастилия в Испания.
1232 -–1234 г. Гонения на еретици в Германия.
1232 -–1252 г. Яков I, крал на Арагон завладява Валенсия.
1236 г. Провъзгласяване на нов кръстоносен поход в подкрепа на Константинопол.
29 юни 1236 г. Фердинанд III, крал на Кастилия, превзема Кордова.
1237 г. Тевтонският орден се слива с Ордена на мечоносците в Ливония.
1239 -–1240 г. Кръстоносен поход в помощ на Константинопол.
1239 -–1241 г. Кръстоносен поход на Тибо от Шампан и Ричард от Корнуел.
1239 г. Провъзгласяване на поход срещу император Фридрих II.
1239 г. Поход на шведите срещу фините.
1241 г. Бунт на прусите срещу Тевтонския орден.
5 април 1242 г. Битка при езерото Пейпус.
16 март 1244 г. Падането на Монсегюр.
11 юли – 23 август 1244 г. Иерусалим попада във властта на Хорезмите.
17 октомври 1244 г. Битка при Ла Форби.
1245 г. Редица походи на Тевтонския орден в Прусия.
1248 -–1254 г. Първи поход на св. Луи IX, крал на Франция.
октомври 1248 г. Армията тръгнала срещу Фридрих II превзема Аахен.
23 ноември 1248 г. Фердинанд III, крал на Кастилия, превзема Севиля.
6 юни 1249 г. Завладяването на Дамиета.
8 февруари 1250 г. Кръстоносците са разбити край Ал-Мансура в Египет.
1250 -–1254 г. Луи IX пребивава в Палестина.
1254 г. Поход срещу Прусия, организиран от крал Отокар II от Бохемия, Рудолф Хабсбург и Ото от Бранденбург.
1254 г. Основаване на град Кьонигсберг.
1255 г. Проповядване на походи срещу Манфред от Щауфен и Ецелино и Алберик от Романо.
10 февруари 1258 г. Монголите превземат Багдад.
1259 г. Кръстоносците от Ахея са разбити от византийците в битката при Пелагония.
1260 г. Ливонските тевтонски рицари са разбити от литовците в битката при Дурбе.
1260 г. Бунтове в Ливония.
1260 г. Кастилски поход срещу Мароко.
3 септември 1260 г. Битка при Айн Ялут.
23 октомври 1260 г. Байбарс става султан на Египет.
25 юли 1261 г. Византийците успяват да си възвърнат Константинопол.
1265 -–1266 г. Шарл д‘Анжу се отправя на военна кампания срещу Южна Италия.
26 февруари 1266 г. Битка при Беневенто.
18 май 1268 г. Антиохия пада под ударите на мамелюките.
23 август 1268 г. Битка при Талиякоцо.
1269 -–1272 г. Луи IX се отправя на втори кръстоносен поход.
1269 г. Арагонски поход срещу Палестина.
25 август 1270 г. Св. Луи IX умира в Тунис.
1271 -–1272 г. Кралят на Англия Едуард пребивава в Палестина.
ок. 1275 г. Основаване на Ордена на Санта Мария де Еспаня.
септември 1277 г. Наместникът на Шарл д‘Анжу, който купува короната на Иерусалимското кралство, пристига в Акра. Иерусалимското кралство се разцепва.
30 март 1282 г. Сицилианска вечерня.
1283 -–1302 г. Походи срещу Сицилия и Арагон.
1285 г. Френски поход срещу Арагон.
4 юни 1286 г. Иерусалимското кралство е обединено под властта на Хенри II от Кипър.
18 юни 1287 г. Кръстоносен поход на Алис дьо Блоа срещу Светите Земи.
1288 г. Поход на Изток на Джон от Грейли.
26 април 1289 г. Триполи е превзет от мамелюците.
18 май 1291 г. Акра пада в ръцете на мамелюците.
юли 1291 г. Мамелюките превземат Сидон и Бейрут.
август 1291 г. Християните се оттеглят от Тортоза и Замъка на Поклонника.
31 август 1302 г. Мирен договор в Калтабелота.
1306 г. Хоспиталиерите започват инвазията си на о-в Родос.
1306 -–1307 г. Гонения на последователите на еретика отец Долчино от Пиемонт.
1307 г. Организиран е кръстоносен поход в защитата на претенциите на Шарл д‘Валоа върху короната на Константинопол.
13 октомври 1307 г. Арест на тамплиерите във Франция.
1309 г. Тевтонският орден премества главната си квартира в Мариенбург.
1309 -–1310 г. Кастилски и Арагонски походи срещу Испания. Военна кампания против Венеция.
1311 г. Хоспиталиерите се установяват на Родос.
15 март 1311 г. Битка при Халмирос.
1311 г. Каталанците поемат контрол върху Атина и Тива.
3 април 1312 г. Орденът на Храма е разпуснат.
2 май 1312 г. Папа Евгений V дарява повечето от собствеността и средствата на тамплиерите на Ордена на хоспиталиерите.
1314 г. Поход в Унгария.
18 март 1314 г. Последният магистър на Ордена на Храма Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне са изгорени на кладата.

Велик Приорат България на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим е автономна и независима организация.